Манов мед се получава главно от секретът на смучещи насекоми и е извличан от самите растения. За създаването му от голямо значение е влажността на въздуха, това определя и най-честите местообитания на пчелите, които го събират, а именно дъбовите гори.
По нашите земи манов мед се отглежда най-много по местата, където валежите са по-чести. Такива са планина Странджа, черноморската зона и Източна Стара планина. Създаването на мановия мед се характеризира с манова треска, токсикоза. Такава може да разболее пчелите, в случай, че бъдат оставени там да зимуват.
Медът от мана се характеризира с тъмнокафяв цвят, зеленикав оттенък, който преминава до черно. Мановият мед кристализира бавно, когато в него няма наличие на висш захарид. Вкусовите му качества го определят като по-слабо сладък от нектарните медове, а това го прави специален. Мановият мед е полезен срещу различни заболявания, сред които анемии, чернодробни заболявания, следоперационни профилактики и други. Има ниското съдържание на полен, а това го прави изключително подходящ, дори за хора с алергии.
Маната се дели на:
Животинска мана – която представлява продукт, добит от дребни насекоми, като листни въшки. Често срещана такава е Hemiptera, която посещава различни растения.
Растителна мана известна още като Медена роса – тя се получава от живи части на растенията, каквито са листа и клони.
Прясно изцедената мана няма цвят, а изложена директно на въздух потъмнява и се сгъстява. Нейното съдържание е от 5 до 18 % сухо вещество, рН 5,1 – 7,9. В него има въглехидрати около 95 %, предимно захари. Съотношението между различните захари зависи от типа въшките и самите растения. Количеството на мана се определя от климата и развитието на растенията.
Мановият мед е течна захар и това обяснява много лепкавата му структура.
Маната се притиска от насекомото и под налягането вътре избутва сока в насекомото. Понякога натискът е толкова голям, че сокът е принудено да излезе от задната част на насекомото.
Маната на растенията може да предизвика опушен мухъл, който се появява под формата на прах върху растението.
Мановият мед е ценен в някои части на Европа и Азия, защото се приема за лекарствено средство.